Да се превърнем с теб във круши,
предлагам и ще спра до тук!
Толкова много кухи пространства
ослепиха всяко наше начало.
А краят ни дремеше видим,
невидим за слепи сърца,
но оставахме винаги вкусни
семки, посяти, сраснали  себе си!
Да се превърнем с теб във круши!
Не искам много, само това,
да сме горски, живи революции,
двама с теб над таз земя.
Но краят, зная дремеше видим,
невидим за слепи деца.
И все по-вкусни ставаха дните ни,
и по-раними наште сърца.
Няма ме отдавна вече.
Скрита песен, помогни ми!
Във твоите игри сме скрили
утрото на всички живи.
Със крясък нов от замък далечен
прогонваме старата вечер,
прогонваме всеки израстък,
законът е кратък и ясен!
Една свирепост до безумие,
и краят няма, няма точка...
И всичко днес е малоумие,
което през сълзи започна!
Една свирепост до безумие,
и краят няма, няма точка...
И краят наш ще е без думите,
със които всичко почна!