Да се родя

3.07.2014 г., 22:15 ч.

Поезия » Любовна

355 0 0

Дадох толкова много надежди,
но за мен не прибрах ни една,
а животът ме гледа под вежди
и очаква да рухна сама.
Изморих се да бъда полето,
закопняло за пъстри лъчи,
недокоснало с пръсти небето,
неживяло преди да заспи.
Обещавах на всички откритост
и облякох света в светлина,
но душата ми мрачно се скита
със товара на свойта вина.
За какво съм виновна – че падам?
Че от мене изтича любов?
Че очите ми тихичко страдат
и в илюзии търсят покров?
Че поисках на части да стана
и на всички по малко да дам,
но не знаех, че многото рани
ще излеят кръвта ми във храм,
и че всяка минута ще моля
да съм пълна отново с живот,
но безкръвните жили ще тровят
на сърцето последния ход,
и ще бродя в мен празна и гнила,
за да търся свободна земя
и във нейната почва попила
за пореден път да се родя...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.