Безкрайни
думи от гласове
с молби,
със запалени свещи
и очи
със сълзи водопади.
Искаме надежда.
Да изчезва болката.
Летим с нашите полети
със страшни усещания.
Трябва да се случи
твоето събуждане,
усмивката и гласа ти
да видим и чуем.
Любовта и добротата ни
е сила вълшебна.
Очакваме да се изправиш,
да седнеш по дупе
и да размахаш ръце.
А ние да плачем,
викайки от щастие,
със сълзите ни водопади
и спомени -
през каквото преминахме.
Ще се излекуваме за секунда,
а с години се трудихме
да постигнем
човешкото ни желание-
да те обичаме
и да чувстваш, че си обичан.
За Филипчо
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени