Да се стопя
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство,
да навляза във обичащото ти сърце,
да открия в него святото си място
и на любовта си да зесея семенце.
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в очи ти.
Звезда. Във тях да заблестя
по-ярко от на слънцето лъчите.
И тамо вечно да ме носиш,
чрез теб да виждам цветовете на света,
изгреви от огън да посрещам,
нощем под клепачите да спя.
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - върху прозрачната ти кожа,
да проникна в клетъчните ти ядра
и там със щастието да се уталожа.
И така да бъде вече невъзможно,
извън пределите ти миг да съществувам,
в живота - твоя първи сняг,
в теб да се стопя жадувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
