26.04.2017 г., 13:10

Да се знае!

444 1 2

 

Не зная колко съм добър
в това римувано ми хоби,
превръщам се обаче във кахър,
за гузни, припознали се особи.

 

На други пък захранвам им душата,
на трети им се пее от любов,
на някои възбуждам им ината,
но иначе добро съм същество.

 

Ако някога ми даваха заплата,
във кеш за творческата ми магия,
така ще се старая да съм вятър,
да бръсна срещу чужда угодия.

 

И моля ви за точни коментари,
читатели от първия куплет,
аз всякога възпявам комплексари,
дори заради вас ще съм поет.

 

И най-накрая за финала,
не ми вменявайте вина,
че някога ще пиша по-нахално,
и чувствата ми малко ще вонят.

 

Последна точка. Прозаично.
И кратко. Ясно. Да се знае.
Творецът е човече романтично,
а музата ми – Да. Жена е..

 

Данаил Антонов
25.04.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че си талантлив: не ще и дума! Радвам се да се запозная с един почитател на поезията и песните на Джим Морисън.🎸
  • Браво! Чудесно казано! Поздрави, Дани!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....