Да си дойдем на приказката
Каква Шехеразада съм ти аз?
Светът отдавна е различен.
Не пишат вече приказки за нас
и жабите на жаби си приличат.
Отидоха си тези времена -
във принцове когато се превръщат.
А от деветата, вълшебна планина,
юнаците без рани се завръщат.
Каква принцеса съм ти аз -
една торба със сол дори не нося.
Баща ми не е цар и в нас,
когато скъсаме обуща, ходим боси.
Но ти ме искаш приказна сега.
Какво дете си - още не пораснал.
Не вярваш, че човешката съдба
не е кибрит и клечка - да ги драснеш.
Във тази приказка, която знам,
съм бедна и престъпно млада.
А всеки принц, от векове насам,
за Пепеляшки само страда.
През колко бяха? Девет планини...
Десетата не чакам - вече съмна.
Светът отдавна се смали,
посоките са сладки, но и стръмни.
И ако мога нещо да ти дам,
(ти само сол в торба не пожелавай)
започвам приказката си оттам -
оставам в нея... принцът заслужава.
19.02.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
