26.01.2016 г., 21:06

Да си мълчим

568 1 1

Да си мълчим - любимото
ни занимание
и единственото,
което най-добре
заедно правехме.
 

Да си мълчим .. в тишината
и да слушаме
тежките удари на сърцата
играещи в ритъма
без тон, но с благозвучие.

Да си мълчим .. обичахме
разконцентрираше ни
само накъсаното дишане
от гърдите ти,
което запазих в ума си.

Да си мълчим - така се разбирахме,
без преструвки, без думи,
без влюбване, без събличане,
без лъжи, без болка, без "други".
Просто да мълчим - така се обичахме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...