26.01.2016 г., 21:06

Да си мълчим

567 1 1

Да си мълчим - любимото
ни занимание
и единственото,
което най-добре
заедно правехме.
 

Да си мълчим .. в тишината
и да слушаме
тежките удари на сърцата
играещи в ритъма
без тон, но с благозвучие.

Да си мълчим .. обичахме
разконцентрираше ни
само накъсаното дишане
от гърдите ти,
което запазих в ума си.

Да си мълчим - така се разбирахме,
без преструвки, без думи,
без влюбване, без събличане,
без лъжи, без болка, без "други".
Просто да мълчим - така се обичахме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...