19.07.2005 г., 23:35 ч.

ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО 

  Поезия
1008 0 2

ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО

Да си простим,
когато трябва да се мразим,
наричайки се с мръсни имена.
Уж гледаме децата да опазим.
А кой ще пази нашата вина?!

Да си простим,
когато трябва да общуваме
чрез думи във студените писма.
Въздишайки един до друг сънуваме
различни все посоки по света.

Да си простим,
когато трябва да приличаме
на хрисими любовници безчет.
Събличаме, после пак обличаме
измамата - всичко е наред.

©Марин Лазаров

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Позитивно настроен стих, хубаво ще е ако всички се вслушаме в него!
  • Поздрави за хубавия стих!
Предложения
: ??:??