19 июл. 2005 г., 23:35

ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО

Поэзия

1.2K 0 2

Да си простим,
когато трябва да се мразим,
наричайки се с мръсни имена.
Уж гледаме децата да опазим.
А кой ще пази нашата вина?!

Да си простим,
когато трябва да общуваме
чрез думи във студените писма.
Въздишайки един до друг сънуваме
различни все посоки по света.

Да си простим,
когато трябва да приличаме
на хрисими любовници безчет.
Събличаме, после пак обличаме
измамата - всичко е наред.

©Марин Лазаров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0