Да срещна Еднорог
Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани
по небето търкалят се облаци,
пак изричам думи сънувани,
пак рисувам сънувани образи!
Пак отвързвам конете на мислите
да пасат по небесните пасбища
и да тъпчат на воля въпросите,
долетели от всичките краища
на душите ни, тъмни вселени –
любопитни, объркани, луди!
На изток бледнее... В тревите зелени
се събуждат мечти–пеперуди...
Уморените, ситите мои коне!
Не ги убивам, само ги завързвам
до следваща лирична нощ. Поне
да срещна Еднорога бързам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
