Jul 19, 2013, 9:48 PM

Да срещна Еднорог

  Poetry
1.2K 0 14

 

 

                                      Стъпвам тихо... Ще бъда лирична

                                      в тази дъхава нощ тъмнокрила.

                                      Тишината на струи  потича,

                                      сякаш извора свой е открила...

                                      Сякаш с тъмно мастило рисувани

                                      по небето търкалят се облаци,

                                      пак изричам думи сънувани,

                                      пак рисувам сънувани образи!

                                      Пак отвързвам конете на мислите

                                      да пасат по небесните пасбища

                                      и да тъпчат на воля въпросите,

                                      долетели от всичките краища

                                      на душите ни, тъмни вселени –

                                      любопитни, объркани, луди!

                                      На изток бледнее... В тревите зелени

                                      се събуждат мечти–пеперуди...

 

                                      Уморените, ситите мои коне!

                                      Не ги убивам, само ги завързвам

                                      до следваща лирична нощ. Поне

                                      да срещна Еднорога бързам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...