Jul 19, 2013, 9:48 PM

Да срещна Еднорог 

  Poetry
964 0 14

 

 

                                      Стъпвам тихо... Ще бъда лирична

                                      в тази дъхава нощ тъмнокрила.

                                      Тишината на струи  потича,

                                      сякаш извора свой е открила...

                                      Сякаш с тъмно мастило рисувани

                                      по небето търкалят се облаци,

                                      пак изричам думи сънувани,

                                      пак рисувам сънувани образи!

                                      Пак отвързвам конете на мислите

                                      да пасат по небесните пасбища

                                      и да тъпчат на воля въпросите,

                                      долетели от всичките краища

                                      на душите ни, тъмни вселени –

                                      любопитни, объркани, луди!

                                      На изток бледнее... В тревите зелени

                                      се събуждат мечти–пеперуди...

 

                                      Уморените, ситите мои коне!

                                      Не ги убивам, само ги завързвам

                                      до следваща лирична нощ. Поне

                                      да срещна Еднорога бързам!

 

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Постигнала си красива и внушителна образност, Раде.
    Това е образец за лирична творба.
    Браво!
  • Благодаря на всички,харесали моите коне!
  • Браво!
  • Поздравления, поздравления и пак поздравления!!!
  • И на мен ми се случи същото, както и на другите, когато прочетох - красиво ми стана. Поздравления!
  • красиво... и много лирично...
    поздравления, Рада... от сърце..
  • Усетих потичаща на струи тишина...
    Поздрав!
  • Красиви са лиричните ти нощи, Раде!
  • !!
  • Краси ще го черпя ( че ми е и на близо ) Доведе ме тук. В навалицата съм те изпуснала Ама ужасен е значи, направо ми издърпа думите от устата.
    И какво остава за мен... освен да кажа, че мисля същото
    Хубаво пишеш, Раде!
  • Много,много красиво!!!
    И ми е близко като образност и душевна нагласа.
    Винаги те чета с удоволствие!
  • Благодаря ви Веси и Далия!Желая ви лирична нощ!
  • Колко красив стих! Наистина си лирична, Рада , с тези мисли - коне, които са тъй свободни и техният водач - белият Еднорог...Те се явяват винаги, когато останем сами - тези отвързани коне, започват да рият с копито и да тръскат грива, сякаш се борят с нещо, после изведнъж бясно препускат и ние тръгваме след тях да ги гоним докато се уморим. Много, ама много ми хареса !!!
  • Много ми хареса! Поздравления!
Random works
: ??:??