Да срещна Еднорог
Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани
по небето търкалят се облаци,
пак изричам думи сънувани,
пак рисувам сънувани образи!
Пак отвързвам конете на мислите
да пасат по небесните пасбища
и да тъпчат на воля въпросите,
долетели от всичките краища
на душите ни, тъмни вселени –
любопитни, объркани, луди!
На изток бледнее... В тревите зелени
се събуждат мечти–пеперуди...
Уморените, ситите мои коне!
Не ги убивам, само ги завързвам
до следваща лирична нощ. Поне
да срещна Еднорога бързам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
