vega666 (Младен Мисана)
1673 14317
12.05.2022 г., 22:35 ч.

Да срещна себе си в мъглата 

  Поезия
316 15 10

Как искам да се срещна сред мъглата
с горящи като факлите очи.
От миналото придошъл през здрача,
да стисна собствената си ръка за миг.
Да разменя със себе си
една-едничка дума
и двойника си с вяра да даря,
дори да се наложи в небосклона
на своите съмнения да изгоря.
Такава среща като въздух ми е нужна
в съдбовния ми кръстопът.
Слепецът в мен го води ангел
по стръмен сипей към върха.
Но питам се какво ще стане после,
когато стигна този труден връх,
дори и той да бъде Рая
с патината от звезден мъх.
Какво печели там душата
огряна от неземна светлина?
В обятията на съдбата
едва ли има свобода.
В космически дворец положил
застиналия образ свой
вграден ще бъда в необята
и в мавзолея от покой.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неподражаем си!...
  • Сърдечно благодаря за голямата ви подкрепа чрез коментар, чрез оценка и чрез Любими, колеги по перо и приятели. Честит да ви е големият християнски празник Свети Константин и Света Елена!
  • "В обятията на съдбата
    едва ли има свобода."
    Ще разберем, може би, когато срещнем себе си в мъглата...
  • Инара, Миночка, Стойчо, Георги, Антоанета, Елка, Мария,
    Сърдечно ви благодаря за прекрасните коментари. Благодаря също на всички оценили поетичния ми текст и поставили го в Любими!

    Хубава съботна вечер и релаксиращ неделен ден!
  • Аз се опитах да погледна над хоризонта на думите и усетих космичния им магнетизъм. Човек става много силен, ако е осъзнал:
    " Слепеца в мен го води ангел".
    Продължавай да се търсиш и разпознаваш във всеки двойник, раздавайки човешкото в душата си, Младене! 🌈
  • И все се питаме на кръстопътя на живота по кой път да тръгнем, дали той ще ни изведе до върха и какво печелим като стигнем до там!
    "Слепецът в мен го води ангел по стръмен сипей към върха..."
    Мъдър и много емоционален стих! Поздравления, прекрасен е!
  • "Но питам се какво ще стане после,
    когато стигна този труден връх" - и аз си задавам този въпрос, Младен. Така ми се обезмисля това общество, та дори и този свят.... Но ние, дори да не си даваме сметка така сме обвързани, че не виждам как бих могла да се откъсна.
  • Много ми хареса.
    И даде идея, благодаря!
  • Като че ли човека е окован от собствените си догми.
    Все въпроси, чиито отговори човешката природа търси енигмата на живота в себе си и около себе си.
    Един резонанс на съновидения понякога ни връхлита през "мъгла от инстинктивни догадки"...
    Но "атавистичните Богове на илюзиите",(подобно Прометей)ни оковават,за да ни държат далече от "огъня на безсмъртието".
    Специални поздрави, Младен!
  • Много силен стих, като видение сред безкрая търсиш себе си, за да успокоиш душата си, която се намира на кръстопът. Има и такива моменти в живота, но се преживяват. Хареса ми, Младен, много ми хареса!
Предложения
: ??:??