Да срещна себе си в мъглата
Как искам да се срещна сред мъглата
с горящи като факлите очи.
От миналото придошъл през здрача,
да стисна собствената си ръка за миг.
Да разменя със себе си
една-едничка дума
и двойника си с вяра да даря,
дори да се наложи в небосклона
на своите съмнения да изгоря.
Такава среща като въздух ми е нужна
в съдбовния ми кръстопът.
Слепецът в мен го води ангел
по стръмен сипей към върха.
Но питам се какво ще стане после,
когато стигна този труден връх,
дори и той да бъде Рая
с патината от звезден мъх.
Какво печели там душата
огряна от неземна светлина?
В обятията на съдбата
едва ли има свобода.
В космически дворец положил
застиналия образ свой
вграден ще бъда в необята
и в мавзолея от покой.
© Младен Мисана All rights reserved.
