Ръцете ти студени, снежно-зимни,
ще се стопят във пролетта на моите.
Аз искам само тук до мене да те имам,
да бъдем свързани от нишката на мойрите.
Очите ти, като висулки ледени,
в капчуци слънцето ми ще превърне.
По твойте устни сладко-карамелени
лятото най-после ще се върне.
Като нарнийско слънце избуяла,
със лик на лястовичка лекокрила,
ще дойде обич - светла, бяла, бяла...
За цяла зима тя се беше скрила.