20.04.2011 г., 22:32

Да свършва зимата

657 0 0

Ръцете ти студени, снежно-зимни,

ще се стопят във пролетта на моите.

Аз искам само тук до мене да те имам,

да бъдем свързани от нишката на мойрите.


Очите ти, като висулки ледени,

в капчуци слънцето ми ще превърне.

По твойте устни сладко-карамелени

лятото най-после ще се върне.


Като нарнийско слънце избуяла,

със лик на лястовичка лекокрила,

ще дойде обич - светла, бяла, бяла...

За цяла зима тя се беше скрила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...