20.04.2011 г., 22:32

Да свършва зимата

658 0 0

Ръцете ти студени, снежно-зимни,

ще се стопят във пролетта на моите.

Аз искам само тук до мене да те имам,

да бъдем свързани от нишката на мойрите.


Очите ти, като висулки ледени,

в капчуци слънцето ми ще превърне.

По твойте устни сладко-карамелени

лятото най-после ще се върне.


Като нарнийско слънце избуяла,

със лик на лястовичка лекокрила,

ще дойде обич - светла, бяла, бяла...

За цяла зима тя се беше скрила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...