20 abr 2011, 22:32

Да свършва зимата

663 0 0

Ръцете ти студени, снежно-зимни,

ще се стопят във пролетта на моите.

Аз искам само тук до мене да те имам,

да бъдем свързани от нишката на мойрите.


Очите ти, като висулки ледени,

в капчуци слънцето ми ще превърне.

По твойте устни сладко-карамелени

лятото най-после ще се върне.


Като нарнийско слънце избуяла,

със лик на лястовичка лекокрила,

ще дойде обич - светла, бяла, бяла...

За цяла зима тя се беше скрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...