Ръцете ти студени, снежно-зимни,

ще се стопят във пролетта на моите.

Аз искам само тук до мене да те имам,

да бъдем свързани от нишката на мойрите.

Очите ти, като висулки ледени,

в капчуци слънцето ми ще превърне.

По твойте устни сладко-карамелени

лятото най-после ще се върне.

Като нарнийско слънце избуяла,

със лик на лястовичка лекокрила,

ще дойде обич - светла, бяла, бяла...

За цяла зима тя се беше скрила.