20 апр. 2011 г., 22:32

Да свършва зимата

664 0 0

Ръцете ти студени, снежно-зимни,

ще се стопят във пролетта на моите.

Аз искам само тук до мене да те имам,

да бъдем свързани от нишката на мойрите.


Очите ти, като висулки ледени,

в капчуци слънцето ми ще превърне.

По твойте устни сладко-карамелени

лятото най-после ще се върне.


Като нарнийско слънце избуяла,

със лик на лястовичка лекокрила,

ще дойде обич - светла, бяла, бяла...

За цяла зима тя се беше скрила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...