Да събудиш мечтите
И само в късна доба, само нощем,
щом даже и Градът отвън заспи,
безмислици са - Утре и... насъщен
и тихичко във теб пулсира стих,
тогава ти разбираш, че с Мечтател,
нормалните посочват... луднал тип,
животът, май, за жалост е Театър,
актьорът, Ти, си... кукла на конци!
Умел и вещ ласкател е Съдбата,
щом тънеш във заблуда, че поне,
от теб зависи нещичко... и Някой,
успех, пък е единствено стремеж!
А ти си лист! Отронил се от края,
понесъл се над смутните вълни!
Не питай ветровете – те не знаят,
кога брега ще стигнеш? И дали?
След тихото страдание... Човече,
в най - синьото на крехката душа,
отричай постулата, че си грешен!
Бори се! Ти си силен! Даже млад!
От птиците - поискай пак крилете!
Сред онзи мрак, когато продължиш,
звездица ще изгрее с облик светъл!
Тогава пак ще вярваш - във мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
