Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите
душите ни премръзват незавити?...
А искам да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Широките си дипли разпиляло,
по теб да се разстеля, да заглъхна.
Защо са ми земята и небето,
щом с тях не ще ти стопля раменете?... ...