Да те обичам мога и така
Да те обичам мога и така
Не, недей да ме измъчваш
с погледа си вечно скитащ.
Сякаш с него ги докосваш
и целуваш без да питаш.
Жребий лош – ти плод горчив,
сладко нежен и съдбовен.
О, да не бе така красив
и когато си виновен!
Но ще бъда ли – не зная –
такава – с трепкащи крилца...
Хладен си и ще се кая,
че имаш ти безброй лица.
От теб си тръгвам влюбена,
но към себе си жестока,
сама и непогалена,
без сърце и без посока...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
