Да те усмихна
С пресъхнала уста от ветровете
и обувки кални
( много бяха дъждовете )
вървя до теб, мълча и мисля
какво е да си в есен,
вместо в пролет чиста.
Мъгла широколистна капе
в паднало гнездо без броня...
Вървя до теб, мълча и мисля
анекдот да ти разкажа.
Как неволно уж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация