Да те забравя, нямам сили
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти.
Една любов и лятото красиво
живеят в мене в златни цветове,
усмихнеш ли се, мълчаливо
пренасят ме във други светове.
Денят е син, неповторим, чудесен,
със чар докосва моята душа.
Животът ми ще бъде интересен,
ако си с мене, тук, сега.
Очите ти от мен са скрили
вълнението, болката дори.
Така прекрасни, слънчеви, щастливи
те чудо са, което ме плени.
И ще ти кажа, че обичам
на лятото красивата тъга,
и дълго, дълго ще се скитам
във търсене на любовта.
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени