Да ти призная ли?
Да си призная ли, че те сънувам?
Сън ли? Колко те бленувам...
Да ти призная ли, че в мислите си тебе търся,
да ти призная ли и, че не ща да се отърся?
Да ти призная ли, че устните ти нежни,
че погледът ти, ветровете свежи?
Да ти призная ли?
Да ти призная ли,че само с тебе,
че щастието в мен спокойничко си дреме?
Да си призная ли, че радост, живи струни,
Врабчетата, цветя разцъфнали, вълшебни сутрини?
Да ти призная ли?
Да ти призная ли, прашец в очите ми?
Искрици трепкащи, косите ти.
Побегнал, теб догонил... дала ми...
Да ти призная ли, в морето сала ми,
че полъхът щастлив и весел в бурята
да ти призная ли на нещо топло струята?
Да ти призная ли, воалът жарък и сияние
на пурпура сърцето вечно обаяние
На мрака тихото, прелитаща... долитаща светулчица.
Да ти призная ли, кокиченце с къчулчица
на пролетта усмивката в гласчето ти?
Да ти призная ли, да шепна ли в ушето ти?
Вулканът нежен, чувствата ти непринудени,
лика ти, да призная ли, звездичките събудени?
Да ти призная ли, дихание, живота ми,
че летен дъжд, дъгата, капчица в ръката ми?
Да ти призная ли, блести, обгръща ме?
Да ти призная ли, докосване, поглъща ме?
Спокойствие, надежда, щастие облива истински
Да ти призная ли, ръцете с трепет стискайки?
Да ти призная ли?
Да ти призная ли?
Да ти призная ли? (:
Разбира се-обичам те!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Иванов Всички права запазени
