Да си призная ли, че те сънувам? Сън ли? Колко те бленувам... Да ти призная ли, че в мислите си тебе търся, да ти призная ли и, че не ща да се отърся? Да ти призная ли, че устните ти нежни, че погледът ти, ветровете свежи? Да ти призная ли? Да ти призная ли,че само с тебе, че щастието в мен спокойничко си дреме? Да си призная ли, че радост, живи струни, Врабчетата, цветя разцъфнали, вълшебни сутрини? Да ти призная ли? Да ти призная ли, прашец в очите ми? Искрици трепкащи, косите ти. Побегнал, теб догонил... дала ми... Да ти призная ли, в морето сала ми, че полъхът щастлив и весел в бурята да ти призная ли на нещо топло струята? Да ти призная ли, воалът жарък и сияние на пурпура сърцето вечно обаяние На мрака тихото, прелитаща... долитаща светулчица. Да ти призная ли, кокиченце с къчулчица на пролетта усмивката в гласчето ти? Да ти призная ли, да шепна ли в ушето ти? Вулканът нежен, чувствата ти непринудени, лика ти, да призная ли, звездичките събудени? Да ти призная ли, дихание, живота ...