Да тръгна ли
Вали... От дни, като в прокоба,
асфалтът скрит е от реки,
водата пъпли с канска злоба
и носи ...обич и мечти.
Вали... А стряхата пробита.
Легло подгизна в нечий грях...
И тиня, толкова дълбока
намести се, където спях...
Вали... Краката ми са боси,
увиват се кълбета страх.
И шума, гнила от въпроси,
и вик, от който оглушах.
Вали... Отново съм безпътна
на кръстопътя няма знак...
Да тръгна ли? Да те прегърна?
Или да плача със дъжда?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
