Вали... От дни, като в прокоба,
асфалтът скрит е от реки,
водата пъпли с канска злоба
и носи ...обич и мечти.
Вали... А стряхата пробита.
Легло подгизна в нечий грях...
И тиня, толкова дълбока
намести се, където спях...
Вали... Краката ми са боси,
увиват се кълбета страх.
И шума, гнила от въпроси,
и вик, от който оглушах.
Вали... Отново съм безпътна
на кръстопътя няма знак...
Да тръгна ли? Да те прегърна?
Или да плача със дъжда?...
© Геновева Симеонова Всички права запазени