Да убиеш любовта
Да убиеш любовта
Любовта е божи дар
за човека млад и стар,
щастие тя дарява,
радост в душата всява.
Любовта сипе с роса
младеж с посивяла коса,
усмихва се и знак му дава,
вечна младост обещава.
Но човекът се страхува,
на предразсъдъци робува,
тя била е изпитание,
чел в божие писание.
Обет за целомъдрие дава,
на любовта се не поддава,
да я убие иска,
чуствата си той потиска.
Но с любовта война не бива,
че в живота тя е вечна сила,
знае тя да се сражава
и накрая побеждава.
Победен подава й ръка,
свежда побелялата глава,
жадно от извора пие,
сърцето му лудо бие.
Но любовта уморена от борба,
стъпкана в упоритата война,
щастието вече не съзира,
някак бавно тя замира.
Кой загуби битката тогава,
щом радост вече не остава.
Любов такава как ще оцелее,
щом вяра в нея не живее.
Любовта е божи дар
за човека млад и стар,
щастие тя дарява,
радост в душата всява.
Любовта сипе с роса
младеж с посивяла коса,
усмихва се и знак му дава,
вечна младост обещава.
Но човекът се страхува,
на предразсъдъци робува,
тя била е изпитание,
чел в божие писание.
Обет за целомъдрие дава,
на любовта се не поддава,
да я убие иска,
чуствата си той потиска.
Но с любовта война не бива,
че в живота тя е вечна сила,
знае тя да се сражава
и накрая побеждава.
Победен подава й ръка,
свежда побелялата глава,
жадно от извора пие,
сърцето му лудо бие.
Но любовта уморена от борба,
стъпкана в упоритата война,
щастието вече не съзира,
някак бавно тя замира.
Кой загуби битката тогава,
щом радост вече не остава.
Любов такава как ще оцелее,
щом вяра в нея не живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
