Aug 13, 2007, 1:12 PM

Да убиеш любовта 

  Poetry
912 0 3
Да убиеш любовта

Любовта е божи дар
за човека млад и стар,
щастие тя дарява,
радост в душата всява.

Любовта сипе с роса
младеж с посивяла коса,
усмихва се и знак му дава,
вечна младост обещава.

Но човекът се страхува,
на предразсъдъци робува,
тя била е изпитание,
чел в божие писание.

Обет за целомъдрие дава,
на любовта се не поддава,
да я убие иска,
чуствата си той потиска.

Но с любовта война не бива,
че в живота тя е вечна сила,
знае тя да се сражава
и накрая побеждава.

Победен подава й ръка,
свежда побелялата глава,
жадно от извора пие,
сърцето му лудо бие.

Но любовта уморена от борба,
стъпкана в упоритата война,
щастието вече не съзира,
някак бавно тя замира.
 
Кой загуби битката тогава,
щом радост вече не остава.
Любов такава как ще оцелее,
щом вяра в нея не живее.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??