Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
22.09.2008 г., 8:49 ч.

Да укротиш в мене стихиите 

  Поезия
764 0 19

Да укротиш в мене

стихиите

 

Вятърна съм.

Без път,

без цел и посока...

Отвънка съм сива.

Нося грохот

на скални масиви.

А вътре в мене –

в дълбокото –

слънцето пàри

с южен дъх на

морскосиньото

във кръвта ми.

Разбра ли?

Вятърна съм.

Пепел и дъжд

нося.

Гола съм. Боса

газя в облаци

буреносни.

Прошепнати мълнии

те зоват.

В морав цвят

се разтварят

цъфнали клади

убийствени.

А ти... разбра ли...

моите истини?

Вятърна съм.

Цветни безсъници

ще ти пратя.

С дъгата.

Ще ти дам

Нищото.

Другото е излишно.

Няма студ да има

през зимата.

В летен бриз

ще изгаряш,

замръзвайки...

Разбра ли, любими?...

Вятърна съм.

От лунни лъчи сплетù ми

юзди.

Улови ме!

Укроти звездите

в косите ми.

Не мисли. „Днес” е.

Няма „Утре” и „Вчера”.

С теб ще пребродим и Юга,

и Севера. Ще блести

в залезните ни длани

бяла вечерница...

Твоя съм,

не разбра ли?...

Вятърна...

Искаща пълноструйна

любов.

Давам живот

и на двама ни.

Давам ти сили.

Призовù ме!

Полунощна ще дойда

в деня ти.

Покорих ти се –

да укротиш

в мене стихиите...

Стига ли ти да знаеш,

любими,

че само с тебе

съм истински жива...

 

http://www.vbox7.com/play:87a21897

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??