Да умреш в очите ми
Дори не си свали обувките -
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.
Само за да се простиш със всичкото,
само зарад туй дойде.
Дори не ми казА "Обичам те"
преди в очите да умреш.
А ти умря вовек в очите ми...
И да трошиш - забравили са те.
И да крещиш куплети неизричани -
очите ми не помнят теб!
И не знаят от какво е локвата
пред моята врата - море.
И да сваляш, и да бършеш токчетата -
вече безполезно е.
Но занапред във дните си мъчителни
ще уважаваш всичките мъже.
Ту обичани, ту необичани,
веднъж умреш ли във очите им -
умираш в тяхното сърце...
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.
Само за да се простиш със всичкото,
само зарад туй дойде.
Дори не ми казА "Обичам те"
преди в очите да умреш.
А ти умря вовек в очите ми...
И да трошиш - забравили са те.
И да крещиш куплети неизричани -
очите ми не помнят теб!
И не знаят от какво е локвата
пред моята врата - море.
И да сваляш, и да бършеш токчетата -
вече безполезно е.
Но занапред във дните си мъчителни
ще уважаваш всичките мъже.
Ту обичани, ту необичани,
веднъж умреш ли във очите им -
умираш в тяхното сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
