5.05.2011 г., 21:26

Да ви се разкрия...

1.3K 0 3

Да ви се разкрия

или 2 в 1

 

Може да се чете като две отделни стихотворения.

 

Лъчите галят косите ти златни,

на рози ухае сънят ти красив.

Ръцете ми трепкат и устните жадни

се спират пред теб – от теб по-свенлив.

 

„Тук се опитвам да кажа направо,

че тя е красива, а аз срамежлив,

иначе бих грабнал красивото тяло

и с нея бих стигнал до истински взрив!”

 

С ръка ръката ти нежно погалвам,

дали съм достоен за тази ръка?

От обич стаена в студа ти аз пламвам,

че пръстен венчален проблесна така.

 

„Я стига, читателю, знам, че разбираш...

Аз трети съм в тази любовна игра,

но знаеш, ако не пеех на лира,

стихът ми не щеше да има душа.”

 

Ти цвете си вече откъснато, зная.

Едва ли ще пламна отново пак аз.

Оставям те, обич, в тази омая,

обвита от детство и женствена сласт.

 

„Оставих я, писах и друга харесах,

но ето ти лирика, поза за валс.

А другата даже е виж стюардеса.

За мен стюардесата, стихът е за вас.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен!!!
  • Страхотна асоциация
  • Когато ти,все още,не си била родена имаше цигари "Стюардеса" и много ги пушехме-каква метафора само.Самоубийство,докато въображението ти витае някъде из прегръдките на стюардесите,ха-ха!!!Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...