Дай ми
търпението на капката, пробила камъка.
Дай ми
навика на дъгата, следваща дъжда.
Дай ми
тихата жарава, неугасваща, на залеза.
Дай ми
детската сила да прощаваш всяка обида.
Дай ми
Смелостта на принцесата, целунала жаба.
Дай ми
вяра в промяната във вълците и хората.
Дай ми
ключа и от сърцето му не ще изляза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
Съвсем ме издуха!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Другото - имаш го!!!