Дай ми
търпението на капката, пробила камъка.
Дай ми
навика на дъгата, следваща дъжда.
Дай ми
тихата жарава, неугасваща, на залеза.
Дай ми
детската сила да прощаваш всяка обида.
Дай ми
Смелостта на принцесата, целунала жаба.
Дай ми
вяра в промяната във вълците и хората.
Дай ми
ключа и от сърцето му не ще изляза.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Съвсем ме издуха!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Другото - имаш го!!!