Даже и в мъгла
716
0
0
Седя си в мрака аз съвсем сама,
обгърната от мъка, от чувство
безтегловно. Седя, заслушана
във песента на вятъра, на
нещо тъй лъжовно.
И мисля си, защо ли е така,
защо ми пее тази тъжна песен
и с отговор на есенни листа
прошепна ми в агония:
Сърце ми излетя..
Отиде си за миг и всичко тъй
утихна, сякаш някой за секунда
живота му отне. Студена лунна
светлина безкрайно нежно се усмихна
и воят на вълците луната зове.
А вятърът небрежно затанцува
със себе си довел бе незрачната
мъгла и със стонове вековни той ми
каза: Ако търсиш, ще намериш всичко
даже и в мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Стоянова Всички права запазени
