Дайте ми обич такава....
Дайте ми обич, такава, каквато
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата,
копнежна и нежна като отплата.
Аз ще ви дам лъч от усмивка,
която да топли и да покрива,
болки, тревоги...
Слънцето бавно на запад захожда,
постеля за отдих намира,
птичките свили гнезда се прибират.
Само душата път не намира...
Защото някъде далече в нощта
плаче самотна, друга душа.
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата,
копнежна и нежна като отплата.
Аз ще ви дам лъч от усмивка,
която да топли и да покрива,
болки, тревоги...
Слънцето бавно на запад захожда,
постеля за отдих намира,
птичките свили гнезда се прибират.
Само душата път не намира...
Защото някъде далече в нощта
плаче самотна, друга душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
