22.08.2015 г., 20:34

Дайте вяра

640 0 2

                                                         Дайте вяра

 

 

Мандолината тихо свири....

Мъката безутешно спомена дири....

Разнищва всяка частица...

Угася пламтяща искрица.

 

Защо често тревога раздира

на нишки слънцето скрива?

Душата сече остра секира...

Яма дълбока радостта попива.

 

Дайте малка, мъничка вяра

светлина в сърцето да вкара.

В обиди и хули да не кървя

и само напред да вървя.

 

Трудно, приятелю,  вярваш сега,

че в усмивката няма тъга.

Сама съм и болка дълбоко

пронизва, пронизва ме жестоко!....

.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...