Aug 22, 2015, 8:34 PM

Дайте вяра

  Poetry » Love
642 0 2

                                                         Дайте вяра

 

 

Мандолината тихо свири....

Мъката безутешно спомена дири....

Разнищва всяка частица...

Угася пламтяща искрица.

 

Защо често тревога раздира

на нишки слънцето скрива?

Душата сече остра секира...

Яма дълбока радостта попива.

 

Дайте малка, мъничка вяра

светлина в сърцето да вкара.

В обиди и хули да не кървя

и само напред да вървя.

 

Трудно, приятелю,  вярваш сега,

че в усмивката няма тъга.

Сама съм и болка дълбоко

пронизва, пронизва ме жестоко!....

.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...