Безпътен, мрачен и студен,
това е вече моят ден.
Откакто ти си тръгна,
всичко в мен се пръсна.
Исках нощем да си с мен,
даже да не идва ден.
Исках пак да те чета,
часовете да спра и да броя.
Исках с теб да полетя,
да се нося по обширните поля.
Но настане ли часът уречен,
ти оставаш пак далечен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация