Далеч
824
0
1
Безпътен, мрачен и студен,
това е вече моят ден.
Откакто ти си тръгна,
всичко в мен се пръсна.
Исках нощем да си с мен,
даже да не идва ден.
Исках пак да те чета,
часовете да спра и да броя.
Исках с теб да полетя,
да се нося по обширните поля.
Но настане ли часът уречен,
ти оставаш пак далечен
и заспиваш там,
макар и сам.
Но довее ли те листопадът,
навалят ли те сълзите ми,
аз отново ще те гушна
и в приказката твоя
ще се спусна.
© Галя Георгиева All rights reserved.
