Безпътен, мрачен и студен,

това е вече моят ден.

Откакто ти си тръгна,

всичко в мен се пръсна.

Исках нощем да си с мен,

даже да не идва ден.

Исках пак да те чета,

часовете да спра и да броя.

Исках с теб да полетя,

да се нося по обширните поля.

Но настане ли часът уречен,

ти оставаш пак далечен

и заспиваш там,

макар и сам.

Но довее ли те листопадът,

навалят ли те сълзите ми,

аз отново ще те гушна

и в приказката твоя

ще се спусна.