Из основи света ми разтресе,
болката от мене отнесе.
С обич показа ми как да живея,
без усилия научи ме да се смея.
Вдъхна ми сили,
с поглед любовта ми засили.
''Обичам те'' да кажа малко е,
да пробвам дори жалко е.
Не искам да те пускам,
искам само силно да те стискам,
с любов към мен да те притискам.
Ела, погледни ме,
тихо кажи моето име,
хвани ме за ръката
и да се понесем над тревата.
Да отидем далеч, далеч...
нейде, гдето няма веч.
Има само тишина,
малко сладка долина.
© Мария Томова Всички права запазени