Далеч
Из основи света ми разтресе,
болката от мене отнесе.
С обич показа ми как да живея,
без усилия научи ме да се смея.
Вдъхна ми сили,
с поглед любовта ми засили.
''Обичам те'' да кажа малко е,
да пробвам дори жалко е.
Не искам да те пускам,
искам само силно да те стискам,
с любов към мен да те притискам.
Ела, погледни ме,
тихо кажи моето име,
хвани ме за ръката
и да се понесем над тревата.
Да отидем далеч, далеч...
нейде, гдето няма веч.
Има само тишина,
малко сладка долина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Томова Всички права запазени