22 дек. 2011 г., 11:25

Далеч

999 0 0

Из основи света ми разтресе, 
болката от мене отнесе.
С обич показа ми как да живея,
без усилия научи ме да се смея.
Вдъхна ми сили, 
с поглед любовта ми засили.
''Обичам те'' да кажа малко е, 
да пробвам дори жалко е.
Не искам да те пускам, 
искам само силно да те стискам,
с любов към мен да те притискам.
Ела, погледни ме,
тихо кажи моето име,
хвани ме за ръката
и да се понесем над тревата.
Да отидем далеч, далеч...
нейде, гдето няма веч.
Има само тишина, 
малко сладка долина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...