Загуби си спокойствието някъде,
по пътя към желанието крайно...
Сънят изчезна там, на тиха пряка,
така далеч от рая...
Безсрамието стана искреност
на думите, с които дава...
Страхът ú стана смелост...
И паднала, остана права,
застанала на прага му.
© Рот Блак Всички права запазени
долетяха още снощи
sms-си неприлични,
дето аз така обичам...
че съм хубаво момиче,
не безгрешно, но пък
истинско!!!