Далечен

10.10.2012 г., 12:29 ч.

Поезия » Любовна

423 0 2

Прилегнал си кротко в тъмната нощ

и не усещаш моята близост,

а звездите изплитат небесния кош,

с целувки от мен те приспиват.

Аз се вплитам в сърцето от скреж,

в единния ритъм пулсиращ,

и търся с надежда следа от копнеж

по мен в твоя поглед умиращ.

И докосвам те с дъх на поле,

с пелена от сълзи те завивам.

Аз за теб съм река, а ти си море,

и в тебе безшумно се вливам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.