Oct 10, 2012, 12:29 PM

Далечен

  Poetry » Love
567 0 2

Прилегнал си кротко в тъмната нощ

и не усещаш моята близост,

а звездите изплитат небесния кош,

с целувки от мен те приспиват.

 

Аз се вплитам в сърцето от скреж,

в единния ритъм пулсиращ,

и търся с надежда следа от копнеж

по мен в твоя поглед умиращ.

 

И докосвам те с дъх на поле,

с пелена от сълзи те завивам.

Аз за теб съм река, а ти си море,

и в тебе безшумно се вливам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Следите от стъпки в копнежна пътека
    чертаят посока от страст и очакване.
    Дано да се сбъднат мечтите човешки
    за мъничко нежност в студения свят...
  • красив стих

    сърце от скреж и умиращ поглед...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....