Oct 10, 2012, 12:29 PM

Далечен

  Poetry » Love
568 0 2

Прилегнал си кротко в тъмната нощ

и не усещаш моята близост,

а звездите изплитат небесния кош,

с целувки от мен те приспиват.

 

Аз се вплитам в сърцето от скреж,

в единния ритъм пулсиращ,

и търся с надежда следа от копнеж

по мен в твоя поглед умиращ.

 

И докосвам те с дъх на поле,

с пелена от сълзи те завивам.

Аз за теб съм река, а ти си море,

и в тебе безшумно се вливам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Следите от стъпки в копнежна пътека
    чертаят посока от страст и очакване.
    Дано да се сбъднат мечтите човешки
    за мъничко нежност в студения свят...
  • красив стих

    сърце от скреж и умиращ поглед...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...