16.11.2008 г., 18:50 ч.

Далечен Ек 

  Поезия » Философска
683 0 12
Пристъпваш в света с надежда крилата,
взор вперил в безоблачното небе,
да вкусиш от дъха на красотата,
която съдбата ще ти поднесе.

Във мрака на човешките заблуди,
прекрачил прага на безумните мечти,
очакваш признания изумрудни
свeтът за тебе в щастие да блести.

И в нощния час на мисли унесен,
усетил дъха на призрака им блед,
виниш света, че така е устроен,
без ласките на прелести за теб.

А от своя зов чуваш далечен ек,
виновен си бил, че си летял надалек.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Далечен ек, а звучи толкова близко до нас! Аплодирам, Мадлен!
  • И в нощния час на мисли унесен,
    усетил дъха на призрака им блед,
    виниш света, че така е устроен,
    без ласките на прелести за теб.

    !!!!!!!!
  • Благодаря ви , мили приятелки! Ина, мила, то някак трудно се разбира и раните в болка трансформира, а болката в тъга...Усеща се в годините на старостта...Обичам ви!
  • Браво, Мадлен!!!
    Прегръдка!!!
  • Чудесно е! Поздрави!
  • колкото по-надалеко полетиш...
    толкова повече красота ще срещнеш...и усещане за обич...
    затова ни са крилата на душата, мила Мадлен...винаги ме вълнуваш...много.
  • хубав стих, поздравления!
  • Очакване и вина, преплетени в стих!Много хубав при това!Поздрави, Мадлен!
  • Прекрасен стих! Поздрави, Мадлен!
  • Поздравления, Мадлен!
  • "А от своя зов чуваш далечен ек,
    виновен си бил, че си летял надалек."

    Аплодисменти! Само това мога да кажа!

  • !!!
    Браво, Мадлен!
Предложения
: ??:??