17.01.2009 г., 10:03

Далечен глас

523 0 0

По звездите тихо
ходихме аз и ти.
И разказвахме за
сбъднатите си мечти.
Нежно хванати за ръка,
ти прошепна тайна в нощта.
Че "обичаш ме" ми каза
и във вечност се закле.
Ето ни тук, сега.
Сякаш в друг живот е било това.
Колко жалко е, нали?
Защо животът ни раздели?
Обичаше ме ти,
Обичах те и аз.
Но това е много стар,
далече и забравен глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...