Далечен глас

17 янв. 2009 г., 10:03

Поэзия

413 0 0

По звездите тихо
ходихме аз и ти.
И разказвахме за
сбъднатите си мечти.
Нежно хванати за ръка,
ти прошепна тайна в нощта.
Че "обичаш ме" ми каза
и във вечност се закле.
Ето ни тук, сега.
Сякаш в друг живот е било това.
Колко жалко е, нали?
Защо животът ни раздели?
Обичаше ме ти,
Обичах те и аз.
Но това е много стар,
далече и забравен глас.

Далечен глас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения