Далечна като звездите
За мен си далечна звезда,
но ме грееш във нощите тъмни!
За мен си гигантска мечта,
но лекуваш ме в чувства бездънни!
За мен си русалка в морето,
аз удавник отдавна съм, зная...
няма нищо в земята, което
да ме спре да те следвам до края!
Пред мене си толкова силна,
а те искам, не спирам... уви!
А душата ми.. .в болка безсилна,
те зове и проклина... крещи!
Май че цялата болка неземна
ме зове като свой мъченик...
аз съм тленен, ти също си тленна,
ти книга любовна, аз ученик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени