За мен си далечна звезда,
но ме грееш във нощите тъмни!
За мен си гигантска мечта,
но лекуваш ме в чувства бездънни!
За мен си русалка в морето,
аз удавник отдавна съм, зная...
няма нищо в земята, което
да ме спре да те следвам до края!
Пред мене си толкова силна,
а те искам, не спирам... уви!
А душата ми.. .в болка безсилна,
те зове и проклина... крещи!
Май че цялата болка неземна
ме зове като свой мъченик...
аз съм тленен, ти също си тленна,
ти книга любовна, аз ученик!
© Любослав Костов All rights reserved.