Далечна си остана..
Далечна си остана. Като облак.
От теб не спира да вали.
А Слънцето преди съм го докосвал
Сега и то заплака със сълзи...
А знаеш ли, че пари до изгаряне
от болка не усещам, че боли.
Без теб е нечовешко страдане
без теб и твоите очи...
И няма време лековито
което да заменя мисълта
че някъде дълбоко, скрито
за мен мечтаеш в тишина...
А може би е просто от надежда
и сладката заблуда в любовта.
Наивност някаква изцежда
последните ми сили в самота...
Аз още ще те чакам да поискаш
да видиш онзи мъж от стихове –
в прегръдки и с целувки да осмислиш
поета как обича вместо писане...
Danny Diester
15.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
