9.03.2008 г., 20:01

Дали?...

974 0 0

Събрала съм стотици грехове

зад овехтелите прозорци на душата си.

И всички, до един, са все пред теб -

ненавременно и незаслужено предателство.

 

Очаквах да си идеш разневен,

вратата силно да затръшнеш...

Но, напротив - ти дойде при мен

себе си отново да потърсиш.

 

Признаваш си... За първи път на глас

разкъсваш премълчаното отричане.

Признаваш си - обичал си ме. Ами аз?

Аз дали съм те обичала?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...